Машинното гласуване не е противоконституционно, обяви  преди дни Конституционният съд.

Машинното гласоподаване не е противоконституционно, обяви  преди дни Конституционният съд. Някои от членовете му обаче са изразили изключително мнение. Един от тях е арбитър Филип Димитров   О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е на съдията Филип Димитров по к. д. № 9/2021 година   Не съм склонен с решението и причините на болшинството за отменяне на настояването за оповестяване на атакуваните разпореждания за противоконституционни, в частност чл.206, ал.1 и чл.208, ал.1 единствено в частта „ В случаите по чл.212, ал.5 и чл.269 “ и произлизащото от тях последно изречение на чл.209, ал.3 (с което останалите оспорени не биха били в несъгласие с Конституцията) по следните съображения: Член 206, ал.1 постановява че всички гласоподаватели (освен в случаите на чл.212, ал.5 и чл.269) имат право да гласоподават само с машини. Първата фраза на чл.208, ал.1 лимитира потреблението на хартиени бюлетини, а чл.209, ал.3 заради горните две разпореждания планува неравномерен брой бюлетини за еднакъв брой гласоподаватели в другите секции. Ако би оповестил тези текстове за противоконституционни Конституционният съд не би основал никаква празнина в правната уредба на изборите, а единствено би възстановил опцията на гласоподавателите в секциите, където могат да се обезпечат машини да изберат по какъв метод да гласоподават. При разглеждането на настояването следваше да се има пред тип следното:   Очевидно несъстоятелно е изказванието, стартирано в Народното събрание като претекст за въвеждане на безалтернативното машинно гласоподаване, че то е някаква по-съвършена форма на гласуване, гарантираща вота против изкривявания и операции. В Европа машинното гласоподаване е навсякъде отхвърлено заради съществени доводи в противоположния смисъл. Във всички европейски страни, в които е експериментирана такава форма на гласоподаване тя е изоставена. С машини се гласоподава единствено в един регион в Белгия – район Брюксел, освен това по друга процедура. (Съпоставка със Съединени американски щати е ирелевантна, защото там „ машинното гласоподаване “ става по друга технология и е една от няколко вероятни варианти.) В същото време тази форма се ползва в Бразилия, Венецуела и Бутан. Законодателят несъмнено има право да избере да следва техния опит, въпреки и да е смущаващо желанието му да упорства, че въпреки и от 17 години да е член на Европейски Съюз, България не следва да се третира като част от Европа. Без значение също по този начин е и самото събитие, че Германският парламентарен съд е оповестил гласуването с машини за противоконституционно, въпреки запознаването с това решение да открива някои благоприятни условия за размисъл.   Основателно е изказванието, че гласуването с машини не съставлява нищо друго с изключение на механически прийом за изложение на волята на гласоподавателите. Наличието на опция за гласоподавателя да се възползва от такава техническа процедура (ако тя му се предлага) е възможно, тъй като всеки има право да се откаже от някои гаранции за правата си. Следваше обаче да се прегледат по принцип и в светлината на събраните данни от последните два вота следните причини: а) Ограничава ли гласуването с машини гаранциите за директно присъединяване в изборния развой заради невъзможността да се управлява без механически медиатор гласуването и може ли да бъде длъжен гласоподавателят (не по собствен персонален избор) да одобри такова ограничаване? Прочие таман в тази тенденция са причините и на Германския парламентарен съд за оповестяване на самото машинно гласоподаване за противоконституционно. Както към този момент показах нагоре доколкото става дума за механически прийом, гласоподавателят би могъл да реши да се улесни в изявата на волята си даже с цената на вдишване на прочут риск за правилното й показване. Това обаче може да стане единствено непринудено, а насилственото ограничаване опонира на чл.10 от Конституцията.   б) Ограничава ли гласуването с машини гаранциите за загадка на вота даже единствено с обстоятелството, че използването на една или друга страница от файла демонстрира в случай че не за кого, то най-малко за кого не е дал своя вот гласоподавателят и може ли да бъде длъжен гласоподавателят да одобри такова ограничаване? Избирателят може да реши поради друго улеснение да одобри такова ограничаване. Той даже би могъл да избере по един или различен метод да направи вота си очевиден. Това обаче може да стане единствено по негов персонален и самостоятелен избор и задължението да одобри такова ограничаване опонира на чл.10 от Конституцията. в) Ограничава ли гласуването с машини гаранциите за тъждество при вота даже единствено с обстоятелството, че точно в огромните секции (около 8000 с над 300 избиратели), където могат да се слагат до четири или пет кабинки за гласоподаване с хартиени бюлетини, дребен брой машини (годни да обслужват всяка от тях при под 2 минути за едно гласоподаване не повече от 400 гласоподаватели за 12 часа) биха затруднили гласуването, до момента в който точно в секциите, в които такова усложнение не би зародило, се гласоподава единствено с хартиени бюлетини? На последно, само че не и по значение място Конституционният съд следваше да реши дали подхождат на правилата на правовата страна новите изборни правила, прегледани в своята цялост и по метода на основаването им от деветсесийния законодател, а точно: - въвеждането безалтернативно на система на гласоподаване за огромното болшинство български жители (а не просто изменение на едни или други изборни правила) две седмици преди началото на двумесечния избирателен развой - при ясното желание на 73 % от българските жители, макар съществуването на машини в два поредни избора да гласоподават с хартиени бюлетини - и при опция то да сътвори насилствен отлив на гласоподаватели заради действителни или предполагани неудобства, свързани с вота - което може - с или без съображение – съществено да накърни доверието на гласоподавателите в изборния развой. Безспорно е, че изборите са есенциален детайл от всяка народна власт и разколебаването на доверието в изборния развой разрушава правовата страна, тъй че когато една система от правила в своята цялост може да окаже влияние в тази тенденция, тя следва да бъде считана противоречаща на правилото на правовата страна, прогласен в чл.4, ал.1 от Конституцията.   Ако беше взел поради тези съображения Конституционният съд щеше да разгласи за противоконституционен член 206, ал.1 и фразата „ В случаите по чл.212, ал.5 и чл.269 “ при започване на чл.208, ал.1 и произлизащото от тях последно изречение на чл.209, ал.3, освен това без да се основава какъвто и да било юридически вакуум и би отпаднала възбраната и за болшинството от българските жители да гласоподават с хартиени бюлетини. Съдия: Филип Димитров